Въпросник

ное. 19, 2021 | Glossary

Дигитални умения Дигиталните умения се определят като набор от умения за използване на дигитални устройства, комуникационни приложения и мрежи за достъп до информация и управление на информацията. Те дават възможност на хората да създават и споделят цифрово съдържание, да общуват и да си сътрудничат, както и да решават проблеми за ефективна и творческа самореализация в живота, обучението, работата и социалните дейности като цяло.[1]
Дигитална стратегия Дигиталната стратегия определя общата посока, която бизнесът ще следва в цифрово отношение. От ключово значение за стратегията е определянето на дигиталната визия – тя осигурява дигиталната цел, съгласувана в организацията и е от основно
значение за дигиталната амбиция на бизнеса. Дигиталната стратегия очертава каналите, активите, платформите и инструментите, необходими за постигането на тези цели и предоставянето на резултати.[2]
Дигитална трансформация Дигиталната трансформация се характеризира със сливане на модерни технологии и интегриране на физически и дигитални системи, преобладаване на иновативни бизнес модели и нови процеси, както и създаване на интелигентни продукти и услуги.[3]
Междуличностни („меки”) умения Умения, които са универсални за всички професии и сектори и са свързани с личните компетенции (увереност, дисциплина, самоуправление) и социалните компетенции (работа в екип, комуникация, емоционална интелигентност)[4]
Компетентностен
подход		 Съвременен подход, който стандартизира и интегрира дейностите по управление на човешките ресурси въз основа на компетенциите, които подкрепят стратегията на съответната организация. Управлението основано на компетенции, е дългосрочна визия за привеждане на човешкия капитал в стратегическо съответствие и постигане на съпричастност, компетентност, подкрепа на таланта и поведението, които носят висока стойност на организацията и подпомагат постигането на нейните бизнес цели.
Въвеждането на компетентностния подход възможност за интегриране на стратегическите планове за управление на човешките ресурси и бизнес плановете в устойчива и всеобхватна стратегия за развитие на човешките ресурси, за подобряване на вътрешните процеси и постигане на висока ефективност и конкурентоспособност на човешките ресурси.[5]
Право на изключване
от дигиталната работна среда		 Правото на изключване от дигиталната работна среда се отнася до правото на работника да се откъсне от работата и да се въздържа от участие в електронни комуникации, свързани с работата, като имейли или други съобщения, в извънработно време. Тази концепция се е развила в резултат на напредъка на комуникационните технологии и тяхното въздействие върху ежедневието на хората. Широкото използване на смартфони и други дигитални устройства означава, че постоянно „да си на разположение“ се е превърнало в реалност на много работни места, а непрекъснатият отдалечен достъп може да създаде натиск върху служителите да бъдат постоянно достъпни.[6]
Мобилна работа, базирана на ИКТ Мобилната работа, базирана на ИКТ, може да се определи като използване на информационни и комуникационни технологии като смартфони, таблети, лаптопи и/или настолни компютри за работа, която се извършва извън помещенията на работодателя. За повечето служители мобилната работа може да се счита за разновидност на работата от разстояние, при която работниците изпълняват задачите си от фиксирано място извън помещенията на работодателя. Разликата е в това, че мобилните работници, които използват ИКТ, работят на различни места и конкретно използват ИКТ, за да се свържат с общите компютърни системи на предприятието. Различните нива на интензивност на работата от разстояние/мобилната работа базирана на ИКТ, и обхватът на местата, на които лицата работят, могат потенциално да имат различни последици за условията на труд.
Мобилна работа Режим на работа, който позволява на служителите свободно да извършват работа на всяко място извън основното работно място на работодателя, с пълен достъп до информацията, хората и системите, от които се нуждаят, за да извършат работата си (напр. медицинска сестра в общността).[7]
Работа от разстояние „… форма на организиране и/или извършване на работа с помощта на информационни технологии в контекста на трудов договор/отношение, при която работата, която би могла да се извършва в помещенията на работодателя, се извършва редовно извън тези помещения“.[8]
Работа през
платформа		 Работата през платформа е форма на заетост, при която организации или физически лица използват онлайн платформа за достъп до други организации или физически лица с цел решаване на конкретни проблеми или предоставяне на конкретни услуги срещу заплащане.[9]
Лийн производство (стегнато, оптимизирано производство) Стегнатото производство (известно още като „лийн производство“, производство „точно навреме”) е производствен метод, насочен предимно към намаляване на времето в рамките на производствената система, както и на времето за реакция от страна на доставчиците и клиентите.
То е изведено от оперативния модел на Тойота от 1930 г. – „Пътят на Тойота“ (Toyota Production System, TPS). Терминът „Lean“ е въведен през 1988 г. от Джон Крафчик, а през 1996 г. е дефиниран от Джеймс Уомак и Даниел Джоунс като състоящ се от пет ключови принципа: „Прецизно определяне на добавената стойност, която носят конкретни продукти и услуги, определяне на пътя на създаване на стойността за всеки продукт, осигуряване на непрекъснат поток на стойността, позволяване на клиента да извлича стойност от производителя и стремеж към съвършенство.“ [10]
Производство „точно навреме” (just in time) Производството „точно навреме“ свежда до минимум времето, труда и материалите в производствения процес. Това се постига, като се произвеждат стоки само когато са необходими. Желаният резултат е рационализирана производствена система, която поддържа минимално количество суровини на място, минимално време на изчакване в производствения процес и малки партиди.[11]
Цялостно управление на качеството Цялостното управление на качеството (TQM) е непрекъснат процес на откриване и намаляване или отстраняване на грешки в производството, рационализиране на управлението на веригата за доставки, подобряване на обслужването на клиентите и осигуряване на обучение на служителите. Цялостното управление на качеството има за цел да държи всички страни, участващи в производствения процес, отговорни за цялостното качество на крайния продукт или услуга.[12]

Производство от световна класа		 ‘Производството от световна класа е философията на най-добрия, най-бързия и най-евтиния производител на даден продукт или услуга. То предполага постоянно усъвършенстване на продуктите, процесите и услугите, за да се запази лидерската позиция в индустрията и да се осигури най-добрият избор за клиентите, независимо от това къде се намират в процеса.’[13]
Иновации на работното място „Иновации на работното място“ определя организационни практики, основани на доказателства, които дават възможност на работниците и служителите на всяко ниво да използват и развиват своите умения, знания, опит и креативност във възможно най-голяма степен, като едновременно с това повишават ефективността на бизнеса, ангажираността и благосъстоянието.[14]
Изкуствен интелект (ИИ) ИИ не е отделна технология. Това е общ термин, който включва всякакъв вид софтуерни или хардуерни компоненти, които поддържат машинно обучение, компютърно зрение, разбиране на естествен език (NLU) и обработка на естествен език (NLP)[15]
1. Способността на цифров компютър или компютърно управляван робот да изпълнява задачи, които обикновено се свързват с интелигентни същества. Терминът често се прилага към проекта за разработване на системи, снабдени с интелектуални процеси, характерни за хората, като например способността да разсъждават, да откриват смисъл, да обобщават или да се учат от минал опит.[16]
2. Теория и разработване на компютърни системи, способни да изпълняват задачи, които обикновено изискват човешка интелигентност, като например визуално възприятие, разпознаване на реч, вземане на решения и превод между езици.[17]
3. Изкуственият интелект, известен също като машинен интелект, е дял от компютърните науки, който се фокусира върху създаването и управлението на технологии, които могат да се научат самостоятелно да взимат решения и да извършват действия от името на човека.